* * *
Както се Мара родила,
навънка не е изляла,
Слънцето не я видяло,
вятърът не я духнало.
Кога я Слънцето видяло,
де се Слънцето хванало
три дена и три нощове;
Слънчева стара майчица,
тя си Слънцето питаше:
- Слънце ле, сино, Слънце ле,
къде ми, сино льо, остана?
- Мале ле, стара майчице,
кога си видях, мале ле,
Мара ми, мома хубава,
тя ме, мале ле, надгряла -
затова си, мале ле, остах
три деня и три нощове!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014