* * *
Братец Марии тийо говори:
- Излейни вънка, сестро Марийо,
да ми подържиш врането коне,
да го подкова стребърни плочи,
позлатни клинци.
Я Мария му тийо говори:
- Изляла би, милинки брайно,
ала не смея от ясно Слънце,
че же ме види, та же ме грабне!...
Я братец си й тийо говори:
- Излейни вънка, облачина е!...
Та е изляла лепа Мария.
Ка си я видя ясното Слънце,
ка си я видя през облаците,
та я грабнало лепа Мария,
та я заведе при стара майка.
Та е сторила до три години,
та не продума свекър, свекърва,
дуру сдобила мъжко детенце.
Тогав продума лепа Мария,
па на свекърва тийо говори:
- Ой мале, мале, стара свекърво,
бръкни ми, мале, в десни джобове,
та ми извади златни отключи,
та ми отключи шарени сандък,
та ми извади свилни пелени,
свилни пелени, ибришим повой,
щото ми ги е майка пратила,
да ми увиеш мъжко детенце.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014