* * *
Спуснал ми й Господ две люлки,
две люлки, две полюлейки,
да вървят мало и голямо,
да вървят и да се люлят.
Вървяло й мало й голямо,
вървяло младо и старо,
вървяло, та се й люляло.
И до Драгана ред дойде,
и Драгана се й качила;
веднъж се й, дваж се й люшнала,
Господ си каил не стана -
вдигнал ми й Господ две люлки,
две люлки, две полюлейки.
Драганината майчица,
тя вика, вика до Бога:
- Синко, Драгано, Драгано,
ако те хванат за слуга,
хубаво да им слугуваш;
ако им бъдеш за снаха,
хубаво хатър да гледаш
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
и на по-стари етърви.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014