* * *

Слънчева женитба

Мари, Марийо, Марийо,
мари, хубава Марийо,
откак се беше родила,
та й навън не бе изляла
брата си вода да даде
очите да си умие.
Нейде изляла Мария
на старом брайно сватбата,
та я Слънцето видяло,
видяло и се запряло
на Мариини дворове.
Пуснало люлки сребърни
и полюлейки малъмни,
да се Мария полюлей.
И се Слънцето пръснало.

 

Орешник, Тополовградско; инф. род. в Дервент, Дедеагачко - Гърция; на люлките - от Великден до Спасовден, в неделя (СбНУ 62/2009, № 469 - "Слънцето се пръснало от момина хубост").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014