* * *
Хранила мама, гледала
една дъщеря хубава, (2)
кръстили са я Грозданка, (2)
зам да й грозно името.
Слънцето я не виждало,
един ден я съгледало
в нейната горна градинка,
гледало, не захождало.
Слънчова стара майчица,
тя си на Слънце думаше
- Слънце ле мило, мамино,
що грееш, да не захождаш?
Слънце на мама думаше:
- Една съм мома съгледал,
аз грея, мамо, на небе,
тя грее, мамо, на земя!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014