* * *
Хранила мама, гледала
едничка щерка Марийка
дор осемнайсет години.
Нито я Слънце видяло,
нито я вятър полъхнал.
Майка Марийка думаше:
- Я излез, щерко, навънка
да се разгледаш, разшеташ,
нагоре, още надолу.
Марийка майка послуша,
та си навънка излезла
да се разгледа, разшета
нагоре, още надолу.
Като я Слънце видяло,
и Слънцето се запряло,
и то Марийка да види,
да види хубост голяма.
Като я видял вятъра,
и вятъра се позапрял,
и той Марийка да види,
да види хубост голяма.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014