* * *
Мари Марийо, Марийко,
мари, майчина дъщерьо,
откак се беше родила,
навънка не бе изляла.
Я га се брат й женеше,
Марийка вънка изляла
брата си вода да подлей,
та се Слънцето запряло
три деня и три вечера.
Та се людето чудели,
каква е тая работа -
всичко на поле пресъхна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014