* * *
Била й Драгана хубава,
Слънцето й надминувала,
Месеца е надгрявала,
звездите е надедрявала!
Че й спуснал Слънчо, че й спуснал
три люлки, три полюлейки -
да се люлеят за здраве,
за здраве, за Драганино!
Вървяха, изпревървяха се,
люляха, изпрелюляха се;
люля се мало й голямо,
люля се старо и младо,
ред дойде и за Драгана.
Ева й Драгана де иде
със дванайсе слугини,
със тринайсе робини;
слугини път й метяха,
робини скут й държаха.
Кат' се Драгана качила,
веднъж се й, дваж, залюляла
и люлките се вдигнали.
Драганината майчица,
тя на Драгана думаше:
- Драгано, къзъм, мамина,
ако те вземат за слуга,
хубаво да им слугуваш,
водица все да им носиш,
водица колко в лъжица -
за майкина си душица,
за бащино си прощене!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014