* * *
Откак се Мара родила,
навънка не е излязла -
ветерът да я не духне,
Слънцето да я не грее.
Я га се брат хи женеше,
тогав е Мара изльела,
брата си вода да сипе,
ръките да си измие.
Та я Слънцето видело
и се Слънцето запрело
на Марините дворове
три дена и три нощове.
Слънцева майка се чудела -
що стори Слънцо, не дойде.
Я га си Слънце отиде,
майка м' го тихо питаше:
- Що стори, Слънцо, не дойде
три дена и три нощове?
- Мале ле, мила Слънцова,
ти да не меслиш, мале ле,
че аз съм само на небе?
Едно е Слънце на небе,
а друго - Мара на земя.
Очи ми клички станаха,
ръки ми дърво станаха,
не можих, мале, да дойда
три дена и три нощове!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014