* * *
Прочу се мома Драгана,
че била много хубава,
хубава, бяла и червена -
Слънцето надгрявала,
Месеца наскърбявала!
Господ си каил не стана,
че спусна Господ две люлки,
две люлки, две полюлейки -
да се люлеят хората,
да се люлеят за здраве.
Вървя се мало и голямо,
вървя се и полюля се.
Дошла и мома Драгана;
таман се качи Драгана,
Господ си вдигна две люлки,
вдигна Драгана в небеса -
на Слънцето да слугува,
на Месеца да робува!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014