* * *

Слънчева женитба

Добранината майчица,
че се оженила,
от всичко имаха,
само си немаха,
от сърце мъжка рожбица.
От синджил люлка накачи,
от барчин полилейчица,
че си вземала бял камък,
че го е увила и повила,
че го турнала в люлчица.
Залюляла и му е запяла:
- Нани ми, нани, бял камък,
ако се родиш момиче,
хубаво име ще му турим,
хубаво име Добранка.
Ако се родиш момче,
хубаво име ще турим,
хубаво име Николчо.
Вземала е бели бакъри,
че на чешмата отиде.
Като се върнала
глас й се счуло у люлката.
Като го открила,
родило се момиче.
Че го кръстили
хубаво име Добранка.
Девет я годин кърмила,
навънка не е излязла,
раснала е, пораснала,
станала е мома голяма.
Излязла е да се разходи
в бащини равни дворове.
Че е седнала у горна градинка,
под бял - червен трендафил,
под жълта дюля,
под червената ябълка.
Че я Слънцето съзряло
между два листа дюлови,
три листа ябълчови.
Греело не засядало,
три деня и три нощи.
Добранината майчица,
тя на Добрана думаше:
- Мари влез, Добрано, у къщи,
да си Слънцето заседни.
Че си Слънцето заседна.
Слънчова майка думаше:
- Слънчо ле, мама, Слънчо ле,
къде ходи, мама, Слънчо ле,
три деня и три нощи,
вечерята ти изстина.
- Мамо, мила мамо,
кат ме питаш, ще кажа,
ще кажа, нема да скрия.
На долна земя мома видяв,
хубава мома Добрана,
аз грея два пъти,
тя грее три пъти,
как да я за жена зъмна.
Майка му дума:
- Слънчо льо, ще питаме, майка, Господя,
ако ти Господ разреши, ще я зъмниме.
И Господ им разрешил, и казал:
- Мълчете, търпете до Гергьовден,
ще спуснем три люлки,
три люлки, три полюлея.
Старо и младо за здраве ще се люлеят.
Че спусна Слънчо три люлки,
три люлки, три полюлея,
старо младо се люля.
Като Добранин ред дойде,
че си в люлката седнала,
тъмна е мъгла паднала,
че се люлките гънали.
Добранината майчица,
тя на Добрана думаше:
- Добрано, мама, Добрано,
ако те зъмнат за снаха,
хубаво атър да гледаш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и девери.
Девет години да говейш
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери.
Пък 'ко те зъмнат за слугиня,
хубаво да им слугуваш.
Пък те я зъмнали за снаха.
Девет им годин говяла,
говяла без да продума,
на свекър и на свекърва,
на зълви и девери.
После Слънцето решило,
да си Добрана изпъди,
за друга да се ожени,
Добрана кръстница да тури.
Че си булката прибуля,
че й булото запали.
Кумицата проговаря:
- Кръстнице ле, кръстнице,
'ко си няма немица,
да не си сляпа слепица,
че ми булото запали.
Тогаз Добрана продумала:
- Мене ми е майка казала,
кът си люлките люляха:
- Добрано, мама, Добрано,
ако те зъмнат за снаха,
хубаво атър да гледаш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и девери.
Пък 'ко те зъмнат за слугиня,
хубаво да им слугуваш.
Отбули Слънцето булката,
взе си Добрана за жена
и тя с него греяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014