* * *

Обзаложила се да преплува морето

Свирчица свири край море,
край море, край бял Дунава,
свирчица свири, говори:
- Кой мой морето преплува, (2)
да му дадеме, дадеме
със шиник жълти жълтици,
със кило бели грошове,
покрай морето полето,
и на полето сеното!
Никой не се е не наел,
най се наела Марийка,
Марийка, бяла българка,
да си морето преплава.
Кат се наела й плувнала,
че я изплува, изплува
сред море, на мрямор камък,
на мрямор камък стъпала,
бели ръкави запрята,
шарени поли изцяда
и на майка си думаше:
- Харизвай, мамо, харизвай
моите ризи и сукмани
на моите верни другари,
дано морето преплават,
със вода шега не бива,
със вода, мамо, и огън!

 

Маленово, Ямболско; хороводна - от Гергьовден до жътва (СбНУ 64/2012, № 535 - "С вода шега не бива").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013