* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

- Мари, Доне, бяла Доне,
като метеш двори,
като метеш двори, Доне,
не намери ли нещо?
- Намерих, намерих, млади момко,
твоя меден кавал.
На мама го дадох, момко,
в сандък да го скрие,
в сандък да го скрие, момко,
при тънките дари,
при тънките дари, момко,
да се не изгуби.
Довечера ела, момко,
на нашата седянка,
хем да си го вземеш, момко,
хем да ни посвириш!

 

Белица, Тутраканско (Илиев-Друмева, ДБД, № 138 - "Ела на нашата седянка"). В бележка към песента са посочени архивни варианти и от Грънчарово, Дуловско, Попина, Силистренско и Калипетрово, Силистренско (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014