* * *
Брала е мома, Лазаре, зеленика,
до два стърка посребрени,
ми увила зелен венец,
на венеца девет китки,
девет китки, десетата посребрена.
Юнак гледа лазари и се чуди,
та си спусна юнак, че я грабна,
люто моме, люто кълне:
- Да даде Господ, Лазаре,
да отешат вси градища, Лазаре,
и пак при мене, Лазаре, да се върнеш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014