* * *
Брала й мома, Лазаре, зеленинка,
във два скута куваени,
ми увила девет китки,
девет китки босилкови,
десетата подляскова,
че ги сложи на глава си,
на глава си на челото.
Седи юнак и я гледа,
па се пусна, та ги грабна.
Люта мома, люто кълне:
- Да би дал Бог да обидиш,
да обидиш, вси градища,
и пак назад, да върнеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014