* * *

Любовен унес на влюбен момък - 7 (Мома не го пуска след любовна нощ)

Заспало е челебийче
на момина десна ръка.
Мило й е да го буди,
драчко й е да й поспи,
че кайдиса, разбуди го:
- Стани, стани, челебийче,
зора се е зазорила
от милата Влашка земя!
- Как да стана, малка моме -
ти си мене осланила,
осланила, ознобила,
като слана пролетешна,
кога спари всички цветя!

 

Смолян, кв. Устово (Примовски-Ела, с. 67; =Примовски, 1968, с. 187; =БНПП 5/1983, с. 52).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.02.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015