* * *

Любовен унес на влюбен момък - 7 (Мома не го пуска след любовна нощ)

Заспало е челебийче
на момина дясна ръка.
Мило хи е да го буди,
драчко хи е да го гльода.
Как кайдиса, та му рече:
- Стани, стани, челебийо,
петли пяю, савнува се,
йосавна си на момино,
на момини равни двори.
- Как да стана, малка моме,
я га ма си ознобила,
кайно слана пролетошна,
я га падне на Гергьовден,
та озноби всичко цвете,
всичко цвете, ран босилек.

 

Широка лъка, Девинско; седенкарска (СбНУ 39/1934, Букур., с. 113, № 246; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 142 - "До късно при либето"; =Осинин, Дърво, с. 42; =БНТ 6/1962, с. 332).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.02.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015