* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Запря Първан бяла Рада, (2)
та я въртя, та я държа,
дорде слънце зайдом зайде,
месечинка рог подаде.
Пътечки са зараснали,
кобиличка лед спуснала,
бакърите тръгясали.
Взела мома да върлува,
да върлува, да тъгува.
Момък мома отговаря:
- Гере стой, моме, не върлувай,
не върлувай, не тъгувай,
аз ще уча как да лъжеш,
как да лъжеш стара мама.
Кога рече: "Мари, Радо,
къде беше до туй време?"
Пък ти речи: "Мари, мамо,
в планината сняг паднало,
пътечки са зараснали!..."

 

Верен, Чирпанско; хороводна - през зимата (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=10059> 12.01.2015); тръгясали или спръгясали - неясно в ръкописа.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015