* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Мари, Добро, мари, хубава,
откакто се залюбихме,
та се нейде не снайдохме,
не снайдохме, не свидяхме,
дори снощи на кладенец -
там се найдохме, свидяхме.
Мърва много постояхме -
дорде слънце зайде-дойде,
месечинка рог подаде,
кобилица властар пусна,
бакърите - бял трендафил.
Добра дума на любе си:
- Любе, любе, милно любе,
пусни ме, любе, да с' ида,
кога ида у дома си,
що да река на майка си,
че ми е майка мащеха?
- Добро льо, мари, хубава,
речи, речи, милно любе:
"Цар кондиса в ливадето,
отвзеха ми бакърите
да си поят царюм коне,
отвзеха ми зелен чумбер,
сториха го царюм чадър!"

 

Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 58, № 45 - "Закъсняла при либето си"; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 78, № 124 - "Мари, Добро, милно либе", с намеси; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 81, с намеси).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015