* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Либят се Стоян и Рада,
либили се, лъгали се
снощи вечер на кладенецо,
над шарените мостове.
Либили се, лъгали се,
дойде майка да ги вика:
- Айде, сино, да с' идеме,
да с' идеме да вечеряш -
вечеря ти така стои,
така стои, тебе чека!
Я Стоян й отговаря:
- Леле, мале, стара мале,
пуста била вечерята,
кога не е малка мома,
да ми седне близо-близо,
близо-близо до коленце,
да ми дума на галено!
Па стояли, хоратиле...
Доде петли дваж пеяле,
дваж пеяле, повториле,
луди-млади още стоят,
още стоят, та говорят...
Дойде снаха да ги вика:
- Айде, браче, да с' идеме,
да с' идеме, да си легаш -
постеля ти така стои,
така стои, тебе чека!
Я Стоян й отговаря:
- Леле, како, мила снахо,
пуста била постелята,
кога не е малка мома
да ми дума на галено!
Па стояле, хоратиле...
Доде петли триж пеяле,
триж пеяле, повториле,
луди-млади още стоят,
още стоят, та говорят...
Дотече вода голяма,
занесе Стоян и Рада,
та ги носило, носило -
Рада изхвърли над село,
я Стоян доле, под село.
Па ги двамка закопали,
един до друг турнали.
Никнала тънка топола,
на Радините гробове.
На Стоян гроби никнало,
никнало лоза винена;
та се увило, увило
у тая тънка топола.
Стояновата майчица
все сутрин рано отива
с бистра студена водица,
та му лоза улива.
Радината пуста майка
все сутрин, къде пладне,
със врела, жежка водица,
топола да си изсъхне,
лоза да се не увива...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015