* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Закукала кукувица,
негде кукне, негде викне,
негде й се глас прочуло,
като кука, она дума:
- Коя майка черка има,
да я рано не изпраща
на извори, на кладенци,
че там има до три вили,
до три вили самодиви;
цвекье берат, китки китат,
китки китат, венци вият,
ем ги вият, ем наричат:
"Коя мома рано рани,
рано рани, рано дойде,
зла неволя че да пати!"
Дона макя не слушала,
нол ранила на кладенци,
на кладенци, на изворе,
много рано, преди зори.
Чекала е стара майка,
чекала е до три дена,
до три дена, до три годин,
нема Дона да си дойде.
Домъчнело Дони маки,
па си пошла на кладенци,
на кладенци, на изворе,
да си тражи млада Дона.
Не е нашла своя Дона,
най е нашла нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша,
нейна чаша с кобиликата.
Ведрото й гъбясало,
чашата й вреж пущила,
кобиличката напъпила,
напъпила, лист пущила,
лист листила, цвет цъфнала.

 

неуточнено, Ломско; мартенска (Маринов, Д. Жива старина, кн. 1, с. 125; =СбНУ 28/1914, с. 388; =Маринов, Д. Избрани съчинения. Т. 2. С., 1984, с. 129; =Осинин-Душата, № 259; =Минков-Мене ме, с. 76 - "Мома, жертва на самодиви"; =БНТ 5/1962, с. 322 - "Дона на самодивски извор"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 315 - "Дона на самодивски извор"; =Българска народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 33); контаминирана. Втората част повтаря клишета на песента за мома, която говорила с либето си цяла нощ и кобиличката й пуснала филиз, а котлите й гъбясали - очевидно нощта като негативен период е повлияла за това "превключване" (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015