* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Рада за вода отива,
Иван на Рада думаше:
- Радо ле, любе Радо ле,
какво е туй нашто любене,
любене, пък не вземане!
Седнахме, Раде, седнахме,
седнахме, Раде, хляб да ядем.
На ум ми дойде за тебе,
първа ми хапка приседна.
Повдигнах вода да пия
и ми водата приседна,
че станах, Раде, отидох,
отидох в тъмни яхъри,
изкарах сюрек биволи,
запрегнах рало дървено
и си на нива отидох.
Изорах бразда и половина,
кога се, Раде, изправих,
баща ти иде отдолу.
Хранен кон яздеше
и си на мене думаше:
- Иване, луди гидийо,
като ми любиш момата,
защо ми ореш нивата?
Мене ме срамно досрамя,
запрегнах рало дървено,
че си във село отидох.
Наште съм порти задминал,
на ваште, Раде, отишъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015