* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Я ора, мале, що ора,
кога Тодорка споменам -
вряла ме вода попаря,
сърцето ми се запаля!
Я се на Бога помолвам:
"Боже ле, милни Господи,
ела ми, Боже, помогни
орало да си развалям,
орало, ели палешник,
зарана в село да пода,
край Тодоркини да мина!
Кучето ще ме залае,
Тодорка вънка ще изля,
от куче да ме отбрани,
с Тодорка да се видиме."

 

Приморско, Бургаско; хороводна (СбНУ 57/1983, № 653 - "Орало да си разваля"; =Българска народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 82).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015