* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Радо мо, либе Радо мо,
ти като си ме любила,
защо не си ми казала
и ази тебе да любя?!
Мър, снощи седнах хляб да ям,
мър, хапка хапнах - приседна,
повторих, Радо, приседна...
А че си станах, Радо льо,
че отидох, Радо, си легнах,
на сън ми се й присънило,
а че ти лежиш до мене,
до дясната ми ръчица.
Кога се от сън събудих -
тебе нямаше при мене,
студен е камък до мене.
Че станах, Радо, че станах
на рамни ниви отидох,
на рамни оран да ора.
Кога на нива отидох,
нашта съм нива задминал,
на вашта, Радо, отишъл...

 

неуточнено, Добричко; хороводна - сборенска (Крумов, Петър. Народни песни от Добрич. Изд. Аct Мusic. Пловдив, 2000, № 155); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015