* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Никола Радки думаше:
- Радо льо, китка смииова,
сминова, каланфирова,
вземи ме, Радо, вземи ме,
че ми младоста премина,
и твойта, Радке, и мойта!
Откак те тебе залибих,
забравих, либе, денете -
коги е делник, понделник
и чиста света неделя.
Аз станах рано в понделник,
руси биволи нахраних,
нахраних и утимарих,
и вземах рало на рамо,
тънка копраля във ръце;
отидох, Радо, да ора
на нашта нива до вашта.
Нашта съм нива заминал,
на вашта нива отидох.
Изкарах бразда, повторих,
третата - половината.
Погледнах горе, надолу,
отдолу иде татю ти,
брадва във ръка носеше;
след него иде батю ти,
батю ти с чифте пищови.
Аз тръгнах, Радке, да бягам,
нашта съм порта заминал,
във нашта, Радке, отидох.

 

Априлци, кв. Острец, Троянско; седенкарска (Куев, Куйо. Фолклор под Марагидик. София, УИ Св. Климент Охридски. 2005, с. 41 - "Никола се моли на Радка да го вземе").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015