* * *

Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)

Стано, Станчице, гюл фиданчице!
Бог да убие Стано, майка ти,
че те й родила толкоз хубава -
бяла й червена, тънка й висока.
Кой отде мине, все се заглежда;
и аз кат' минах, и аз се загледах,
че си изгубих сивото стадо,
сивото стадо в росно ливаде,
че ме глобиха на всяка овца,
на всяка овца по шиник жито,
а на шиленце по половина,
а на агънце по четвъртина.

 

Ведрина, Добричко; хороводна (Крумов, Петър. Народни песни от Добрич. Изд. Аct Мusic. Пловдив, 2000, № 154).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015