* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Гоцо, Гоцо, гиздава девойко!
Коня карам, коня аджамия!
Аз го карам по равни друмове
он ме кара под пътя, над пътя.
Откара ме у момини двори.
Вонка беше Гоцината майка,
бърже се е назад повърнала
и на Гоца вели, ем говори:
- Стани, Гоцо, стани, не станала!
Да виж, Гоцо, да виж, милна щерко,
какво добро стои вън на двори!
Коньо му е като две планини,
юнак ми е като орел пиле,
на гърди му това ясно сънце!

 

Велющец, Санданско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014