* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Коня ява, коня аджамия,
я го носа на вода студена,
той ме носит на горе, на долу.
Ме однесе девойкини дворье,
тамо моме во двор вечераше,
люто моме по майка кълнеше:
- Стани, майко, да би не станала,
що е ова добро во двор що ми дойде?
Ко да сборвит - ситна роса росит,
ко да седит - ясно сонце греит!...
Що носеше, майко, мур долама
мур долама, майко, морум до земи.
Що носеше, майко, фино, фино февче,
фино февче, майко, од два дукада.

 

Върбяни, Охридско - Македония, инф. род. в Мраморец, Охридско - Македония (Тренески, Блаже. Под горум село соборно. Лирски народни песни од Охридско. Битола, 1975, № 114 - "Коня ява, коня аджамия").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014