* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Пил съм вино, пил съм медовино,
ала ми е конче аджамия,
та не знае в кой друм да ме носи,
занесе ме във росно ливаде, (2)
в ливадето, при студен кладенец,
на кладенец три руси девойки.
Аз поисках вода да ми дадат, (2)
те ми мене вода не дадоха.
Аз посегнах самси да си гребна,
отведе се копче от долама, (2)
та закачи Дойка за косата.
Аз я хванах за дясната ръка,
та я хвърлих зад мене на конче.

 

Угърчин, Ловешко; трапезна (Стоин-ССБ, № 2269; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 91; =БНТ 13/1965, № 278 - "Пил съм вино медовино"). Според Ив. Бурин: "Песента разделена - двете половини, свързани със стиха "па на конче дума отговарям", който изхвърлям, звучат самостоятелно." (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014