* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Конче яхам, мамо, конче яхам, конче аджамия,
аз на него - дваж по-аджамия.
Аз го карам към Пирин планина,
то не върви към Пирин планина,
току върви към момини двори -
с нога копна, порти попадая,
с уста цвилна, двори зазвънтея.
Не излезе, варай, малка мома,
най излезе момината макя
и не пита: "Момко, гладен ли си?",
най ме пита: "Момко, главен ли си?",
не ме пита: "Момко, жаден ли си?",
най ме пита: "Момко женен ли си?".

 

Обидим, Разложко; седенкарска (НПЮзБ 1, № 452 - "Конче яхам, конче аджамия").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014