* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Пил би вино, пил би вино, па и люта ракия,
ала ми е коня аджамия.
Я го карам по равното поле,
оно шава ту горе, ту долу.
Уведе ме у гора зелена,
изведе ме на поле широко
заведе ме на момини порти.
Конче копна, земя се потресе,
конче цвили, (...)
Излязла е Недината майка
и на Неда потийом говори:
- Леле, Недо, леле, мила щерко,
какъв юнак на наште порти,
какъв юнак, каква коня язди!
Да би млада, би го залюбила,
но съм стара, та ми не приляга.
Проговаря Неда на майка си:
- Я го молим до девет години,
я го любим и него ще вземем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014