* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Конче карам, мамо, конче аджамия,
аз на него, дваж по-аджамия.
Аз го карам в зелен друм да върви,
то не рачи в зелен друм да върви,
най отива в момини дворове.
Мома беше на двори заспала.
Аз си слязох от враното конче,
та я шибнах по бялото лице,
та се мома от съня събуди.

 

Априлци, кв. Острец, Троянско; седенкарска (Куев, Куйо. Фолклор под Марагидик. София, УИ Св. Климент Охридски. 2005, с. 39 - "Конче карам").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014