* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Станка седи (3) под явора,
че си крои, че си шие.
Път минават дърмуданци,
дърмуданци, малки момци,
отсякали зелен явор,
сторили го тънка свирка.
Свирили са мало и много,
да се сбират малки моми,
малки моми и гольеми,
да ги питат и разпитат:
- Коя мома любе няма,
царюм ще я отдадеме?!
Отговаря Станкина майка:
- Наша Станка любе няма,
царюм ще я отдадеме.
Станка мома отговаря:
- Мари, мале, стара мале,
c двете очи ослепяла,
c двата крака окуцяла...

 

Сеймен, Чорленско - Турция; зап. в Чулфа, дн. Сушина, Преславско; хороводна (Стоин-ИЗТр, № 1576 - "Коя мома любе няма"); непълна.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015