* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Засвирила й тънка свирка
у сарая до бунаря:
- Коя мома либе няма,
нея царя ще да вземе!
Обажда се Цонинта мама:
- Наша Цона либе няма!
Обади се бяла Цона:
- Мълчи, мамо, онемяваш, (2)
с двете очи ослепяваш, (2)
с двете ръце осакатяваш!
Аз си имам харно либе,
ти ли мислиш да го довда,
да го довда да го видиш!...

 

Емен, Великотърновско; хороводна - зимна (СбНУ 38/1930, с. 140, № 233 - "Цона си има любе и не ще царя").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015