* * *

Коя мома либе няма, ни либила

Заюдара на овчара (2)
на рамо носи кован кривак,
капата му цела овца,
цела овца от две кожи,
във пояс му меден кавал.
Па излезна на планина,
па накладе ясен огън,
па припече вакло агне,
па засвири с меден кавал.
Като свири и говори:
- Коя мома либе нема,
тя овчара да залюби.
От дек дочу Радина майка:
- Наша Рада либе нема,
тя овчара ще залиби.
- Мълчи, мале, онемела,
онемела, ослепела!
Аз си имам дор двоица,
дор двоица, дор троица -
първо либе по загоре,
второ либе по полето,
трето либе поди стреха,
поди стреха, под корито.

 

Белимел, Монтанско; сватбена - хороводна (Стоин-ТВ, № 802-б); под № 802 са обединени два текста, които вер. се изпълняват на една мелодия (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015