* * *

Юнак и Слънце се надварват

Облага се млади Марко
със милото Ясно сънце
за ден земня да ибиде
с врана коня, с мъжко дете.
Кога сънце на огрева -
тогай Марко на поода;
кога сънце насред небо -
тогай Марко среди земня.
Па говори мъжко дете:
- Аво, тате, мили тате,
обед ми се обедуе,
руйно ми се вино пие!
- Айде, айде, мъжко дете,
айде, малко да ходиме
до Елена механджийка -
там ке да обедуеме,
кье пиеме руйно вино!
Кога сънце на заода,
тогай Марко на приода.
Благосови, млади Марко!
- Да сте живи, лазарици!

 

Кутугерци, Кюстендилско; лазарска - на мъж, който има мъжко дете кайметлия (ИНЕМ 10-11/1930-1931, с. 192, № 16; =СбНУ 40/1935, с. 207, № 25); необичайно решение на обхода и почивката - в механа.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014