* * *
Похвалил се Добър юнак,
стани ми нине, господине,
снощи вечер на кладенец,
че си има хранена коня,
хранена коня, алена коня.
Де го зачу Ясното слънце,
та дофтаса до юнака;
слънцето трепти, трепти, говори:
- Ой те тебе, Добър юнак,
залог ще турим бег да бегам,
я ти мене 'ко надбегаш,
ще ти харижа мойта сестра,
мойта сестра, ясната звезда!
Я аз тебе 'ко надбягам,
ще ти взема хранена коня,
хранена коня, алена коня.
Слънцето трепти, трепти, изгрява,
Добър юнак лежи, не става.
Слънцето трепти, трепти по обед,
Добър юнак яде и пие.
Слънцето трепти, трепти, захожда,
Добър юнак чак тогаз става.
Че привлезе у тъмни домове,
че поведе хранена коня,
хранена коня, алена коня,
че привлезе в тъмни дворове
и оседла коня със синьо седло,
препаса го с пъстри смоци,
препаса го и възметна се,
възметна се и пропусна го.
Кон бяга, земята трещи,
земята трещи, небето ечи
и от ноздрите му син пламък скача,
из очи му искри изскачат,
че пристигна татък долу.
Слънцето трепти, трепти, говори:
- Халал да ти й моята сестра,
моята сестра, ясната звезда.
Кажете дружина: Амин!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014