* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Иска да умре под байрак)
- Вълко, Вълко, Вълко, баш байрактар,
свивай байрак - дъжд да го не вали!
- Нек го вали, огън да го гори!
Ние бехме деветима братя -
осмината под байрак измреха.
Добър Господ, та заварди мене!
Още Вълко това не изрекъл -
пукна пушка из гора зелена,
та умери Вълко в клето сърце.
Викна Вълко, та гората екна:
- Ей, ви вази, верна ми дружина,
носете ме, та ме занесете,
та ме занесете на път, на кръстопът,
там ме мене в земя заровете.
На крака ми - байрака побийте,
за байрака - кон ми завържете,
кой как мине - мене да спомене!
Кой е младо - коня да възседне,
да разяха тая врана коня,
да развее тоя кръстат байрак
и да викне - сва земя да чуе:
"Вълко беше баш байрактар,
баш байрактар на юнашка дружина!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015