* * *

Има ли някой от Троян?

Гемийка плава по море,
низ Бяло море по Черно,
по тиха бяла Дунава.
Мъжко е момче караше,
с тънка свирка свиреше,
свирката вътре свиреше:
- Дружина вярна, сговорна,
как сме са вярно събрали,
не сме са вярно питали:
кой отгде и откъде е,
има ли някой от Троян,
от Троян село голямо,
от Троянската касаба?
Армаган да си проводя:
на двама братя по кавал,
на две булини махрами,
на сестра кобра чапрази,
на стара мама ножченце,
ножченце, черно чиренче.
Кога са за мен усети,
в сърцето да се одари.
Ний бехме братя четирма.
Кога умре баща ни
първия даде терзия,
втория даде на книга,
третия даде долапчии,
пък мене даде гемиджий
и днес, и нощес над вода!

 

неуточнено, Разградско (Бончев, № 38; =БНТ 8/1962, с. 457 - "Гемия плава по море - 1"; =Калоянов, Анчо. Разигра се Черно море. 101 български народни песни за морето. /Съставителство и предговор Анчо Калоянов. Варна, Изд. МС ООД, 2011, с. 137 - "Гемиджия от Троян проклина съдбата си - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015