* * *
Свирчица свири по поле,
гемийка плува по море,
гемийка пълна с ракии ка;
двама я братя караха,
два брата, дур два близнака.
Вървяла й, мамо, гемийка,
вървяла й мало не много,
до сред морето отишла,
във сред са море запряла,
на мрамор камък опряла.
Гемиджия се провикна:
- Месецо, раногрейнино,
като ми рано изгряваш
и вечер късно заходяш,
грейни, месецо, та изгрей,
да си гемийка покарам,
гемийка пълна с ракийка.
Де зачу Рада Иванча
и тя се викна провикна:
- Ти ли си, Енчо, Иванчо?
Ази съм Рада хубава.
Я стой почакай, Иванчо,
малко армаган да пратя
на мойта стара майчица -
два ножа с черни чирени,
с единия да са заколи,
с другия да са разпори;
зам да знай мама, зам да знай,
кога е синка имала,
че тя ме малка проводи
деня и нощя над вода,
тежка гемийка да карам,
тежка гемийка синило.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015