* * *
Писнало ми е свирчица
по Бяло море, по Черно,
като пищеше, думаше:
- Дружина верна, сговорна,
ето девета година
ка ние тука седиме
и не сме се ние питали
кой от коя е нахия.
Има ли някой от Враца,
от врачанската нахия?
Има армаган да пратя -
на мила майка бел тамян
и коги се за мен сети,
със тамян да ме прикади!
И на мил баща два ножа,
два ножа с черно чирени -
кога се за мен присети,
с ножове да се прободе!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015