* * *
Писнало ми е свирчица
по Бело море, по Черно,
като пищеше, думаше:
- Дружина верна, сговорна,
ето девета година
ка ние тука седиме
и не сме се ние питали -
кой от кой е нахия,
има ли некой от Враца,
от Врачанската нахия?
Има армаган да пратя,
на мила майка бел тамян -
и коги се за мен сити,
със тамян да ме прикади...
И на мил баща два ножа,
два ножа с черно чирени -
и коги се за мен сети
с ножове да се прободе...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015