* * *
Карал Димитър гемийка
по бяло море, по черно,
по тихи, бели Дунав.
На пъстър сандък седеше,
с тънка свирка свиреше,
свирката свири и говори:
- Дружина вярна, събрана,
как сме са вярно питали
кой отде й, кой откъде е,
няма ли някой от Несебър,
Несебър, касаба голяма?
Голям армаган ще пратя -
два брата - медни кавали,
две були - два чифта чехли,
на милна сестра хурчица,
на мама голям армаган -
два ножа черни чирени,
единя да са заколи,
единя да са разпори,
да знае мама, да знае,
кога й гемиджий давала -
деня и нощя във водата.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015