* * *
Лиляно, младо момиче, (2)
що си дълбоко заспала,
заспала, не се събудила?
Три пъти пяха петлите,
триста гемийки минаха,
триста ги момка караха.
Най-напрешната гемийка
Стоян я юнак караше,
с медна си свирка свиреше.
Свирка му свири, говори:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
да духнат бели ветрове,
да стопят бели снегове,
да се морето разиграй,
да тръгнат шайки, гемийки,
да продадем жълта пченица,
да си армаган накупим -
два брата, дор два калпака,
две були, дор два дюлбена,
на сестра тънка махрама,
на мама ножче ханджарче.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015