* * *
Гемийка плава по море,
по Бяло море и по Черно,
по тихи бели Дунава.
Малко я момче караше,
с тънка свирка свиреше.
Свирка му свири, говори:
- Дружина вярна, сговорна,
има ли някой от Троян,
от Троян, град голям?
Армаган да си проводя
на моята стара майчица -
ножченце с черно чиренче.
Мама ножчето кат хване
за мене да се усеща,
че ме гемиджия пратила -
денем и нощем над вода!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015