* * *
Гемия плава по море,
малко я момче караше.
Кавал му свири й говори:
- Дружино, вярна събрана,
как сме се вярно събрали,
тъй да се вярно слушаме!
Няма ли от нейде, някъде
армаган голям да изпратя
на моята майка - забрадка,
на мойте братя - кавали,
на мойто любе - две думи?
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015