* * *

Има ли някой от Троян?

Гемия плава по море,
из море, из Бяло море,
малко я момче караше,
със медна свирка свиреше,
свирката вътре думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
девет години как ходим,
не сме се ни сприказвали -
кой отде й и откъде й!...
Има ли някой от Троян,
от Троян Софя касаба?
Армаган ще си проводя
на две булини по колан,
и на две сестри мумии,
за руси коси гайтани -
кога на хоро ще идат,
мумии да си забрадят,
гайтани да си преплетат
и мен, сиромах, поменат....
На двама братя ще пратя
по един калпак самурен,
по една шапка плетена -
кога във черкова ще идат,
калпаци да си наложат
и мен, сиромах, поменат...
За моя мама ще пратя,
за моя мама армаган -
за моя мама остър нож!
Кога за мене помисли,
в сърцето да се удари...
Ний бяхме братя четирма,
никого мама не даде
на този пусти занаят,
на тази пуста печалба;
мене ме мама проводи
млад гемиджия да ида...

 

Габрово (СбНУ 15/1898, с. 26, № 3 - "Гемиджия"; =БНТ 8/1962, с. 458 - "Гемия плава по море - 2"; =Калоянов, Анчо. Разигра се Черно море. 101 български народни песни за морето. /Съставителство и предговор Анчо Калоянов. Варна, Изд. МС ООД, 2011, с. 138 - "Гемиджия от Троян проклина съдбата си - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015