* * *
Гемия плава по Дунав,
по Дунав по Бяло море,
малко я момче караше,
със тънка свирка свиреше,
свирка му свири, говори:
- Дружина вярна, сговорна,
как сме се двама събрали,
не сме се двама питали, (2)
кой отде й, кой откъде й,
има ли някой от Троян,
от Троянската касаба,
че там имам братец и сестра,
армаган да им проводя?!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015