* * *
Гемийка плава по море,
по Бяло море, по Черно,
младо я момче караше,
със тънка свирка свиреше,
свирка му свири, говори:
- Дружино вярна, сговорна,
как сме се, дружино събрали,
дъл сме се вярно питали,
кой кой е и откъде е?
Има ли някой от Троян,
от троянските касаби,
голям армаган да изпратя -
на двама братя по калпак,
на две булини махрама,
на стара майка ножченце,
ножченце с черно сапченце,
кога се сети за мене,
с ножче да се прободе,
дето ме й дала гемиджи,
ден и нощ по вода!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015