* * *
Гемийка плава по море,
по Бяло море, по Черно.
Малко я момче караше,
със тънка свирка свиреше,
свирка му свири, говори:
- Дружина вярна, сговорна,
ще стане девет години,
как сме се ние събрали,
не сме се ние питали -
кой от къде е, накъде.
Има ли някой от Троян,
от Троянските колиби?
Армаган да си проводя,
на девет братя кавали,
на стара майка два ножа,
да се във сърце прободе,
дето ме гемиджи пратила.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015